8 ago 2008, 15:03

Някой ден 

  Poesía » De amor
1167 0 3
Някой ден
Слънцето залезе,
тъмен мрак очите ми покри...
нима си тръгваш вече,
тъгата в мене възкресил!
Сълзи в очите ми синеят,
но с мъката ще се стопят,
в едно с кошмара ще се слеят,
викове задгробни в главата ми ехтят...
Оставяш ме без милост на студа,
да стене пак душата ми от болка,
оставяш ме забравена, изгубена, сама, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??