Magi_Cankova (Маргарита) Magi_Cankova (Маргарита)
6
8 ago 2008, 15:03

Някой ден

1.3K 0 3
Някой ден



Слънцето залезе,

тъмен мрак очите ми покри...

нима си тръгваш вече,

тъгата в мене възкресил!

Сълзи в очите ми синеят,

но с мъката ще се стопят,

в едно с кошмара ще се слеят,

викове задгробни в главата ми ехтят...

Оставяш ме без милост на студа,

да стене пак душата ми от болка,

оставяш ме забравена, изгубена, сама,

с ръце безчувствени, студени,

да търся аз отново любовта...

Някой ден главата си ще вдигнеш,

ще паднеш, знам, на колене

и поискал любовта ти да последвам,

ще откриеш в дланите си моето сърце!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0