8.08.2008 г., 15:03

Някой ден

1.3K 0 3
Някой ден



Слънцето залезе,

тъмен мрак очите ми покри...

нима си тръгваш вече,

тъгата в мене възкресил!

Сълзи в очите ми синеят,

но с мъката ще се стопят,

в едно с кошмара ще се слеят,

викове задгробни в главата ми ехтят...

Оставяш ме без милост на студа,

да стене пак душата ми от болка,

оставяш ме забравена, изгубена, сама,

с ръце безчувствени, студени,

да търся аз отново любовта...

Някой ден главата си ще вдигнеш,

ще паднеш, знам, на колене

и поискал любовта ти да последвам,

ще откриеш в дланите си моето сърце!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...