8.08.2008 г., 15:03

Някой ден

1.3K 0 3
Някой ден



Слънцето залезе,

тъмен мрак очите ми покри...

нима си тръгваш вече,

тъгата в мене възкресил!

Сълзи в очите ми синеят,

но с мъката ще се стопят,

в едно с кошмара ще се слеят,

викове задгробни в главата ми ехтят...

Оставяш ме без милост на студа,

да стене пак душата ми от болка,

оставяш ме забравена, изгубена, сама,

с ръце безчувствени, студени,

да търся аз отново любовта...

Някой ден главата си ще вдигнеш,

ще паднеш, знам, на колене

и поискал любовта ти да последвам,

ще откриеш в дланите си моето сърце!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...