Някой ден
Някой ден
Слънцето залезе,
тъмен мрак очите ми покри...
нима си тръгваш вече,
тъгата в мене възкресил!
Сълзи в очите ми синеят,
но с мъката ще се стопят,
в едно с кошмара ще се слеят,
викове задгробни в главата ми ехтят...
Оставяш ме без милост на студа,
да стене пак душата ми от болка,
оставяш ме забравена, изгубена, сама,
с ръце безчувствени, студени,
да търся аз отново любовта...
Някой ден главата си ще вдигнеш,
ще паднеш, знам, на колене
и поискал любовта ти да последвам,
ще откриеш в дланите си моето сърце!!!
Слънцето залезе,
тъмен мрак очите ми покри...
нима си тръгваш вече,
тъгата в мене възкресил!
Сълзи в очите ми синеят,
но с мъката ще се стопят,
в едно с кошмара ще се слеят,
викове задгробни в главата ми ехтят...
Оставяш ме без милост на студа,
да стене пак душата ми от болка,
оставяш ме забравена, изгубена, сама,
с ръце безчувствени, студени,
да търся аз отново любовта...
Някой ден главата си ще вдигнеш,
ще паднеш, знам, на колене
и поискал любовта ти да последвам,
ще откриеш в дланите си моето сърце!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Всички права запазени
