Aug 8, 2008, 3:03 PM

Някой ден

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Някой ден



Слънцето залезе,

тъмен мрак очите ми покри...

нима си тръгваш вече,

тъгата в мене възкресил!

Сълзи в очите ми синеят,

но с мъката ще се стопят,

в едно с кошмара ще се слеят,

викове задгробни в главата ми ехтят...

Оставяш ме без милост на студа,

да стене пак душата ми от болка,

оставяш ме забравена, изгубена, сама,

с ръце безчувствени, студени,

да търся аз отново любовта...

Някой ден главата си ще вдигнеш,

ще паднеш, знам, на колене

и поискал любовта ти да последвам,

ще откриеш в дланите си моето сърце!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...