Magi_Cankova (Маргарита) Magi_Cankova (Маргарита)
6
Aug 8, 2008, 3:03 PM

Някой ден

  Poetry » Love
1.3K 0 3
Някой ден



Слънцето залезе,

тъмен мрак очите ми покри...

нима си тръгваш вече,

тъгата в мене възкресил!

Сълзи в очите ми синеят,

но с мъката ще се стопят,

в едно с кошмара ще се слеят,

викове задгробни в главата ми ехтят...

Оставяш ме без милост на студа,

да стене пак душата ми от болка,

оставяш ме забравена, изгубена, сама,

с ръце безчувствени, студени,

да търся аз отново любовта...

Някой ден главата си ще вдигнеш,

ще паднеш, знам, на колене

и поискал любовта ти да последвам,

ще откриеш в дланите си моето сърце!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0