Някой ден

Poesía » Otra

885 2 4

някой ден
ако намериш сила в себе си
да ми простиш да ми простиш
но истински а не на думи
и със сърцето ще почувстваш
как в миг отровата изчева
как раната престава да боли
тогава ти ще се усмихнеш

тогава ти ще продължиш

и аз ще дишам Тони

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

anabel7 (Албена Димитрова)

Прекрасно и мъдро послание, Ник! Хареса ми.! Поздрави!

2017-09-15T03:00:42+03:00
stavanger (Ник)

Дочка и Маргарита,благодаря ви за силните думи.

2017-09-13T22:57:54+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Само силните хора могат да поискат и да дадат прошка.

2017-09-11T16:20:08+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Така е. Прошката освобождава. И прегрешилият, и прощаващият!

2017-09-08T10:08:19+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0