Някой ден

Poetry » Other

883 2 4

някой ден
ако намериш сила в себе си
да ми простиш да ми простиш
но истински а не на думи
и със сърцето ще почувстваш
как в миг отровата изчева
как раната престава да боли
тогава ти ще се усмихнеш

тогава ти ще продължиш

и аз ще дишам Тони

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Прекрасно и мъдро послание, Ник! Хареса ми.! Поздрави!

2017-09-15T03:00:42+03:00
stavanger (Ник)

Дочка и Маргарита,благодаря ви за силните думи.

2017-09-13T22:57:54+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Само силните хора могат да поискат и да дадат прошка.

2017-09-11T16:20:08+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Така е. Прошката освобождава. И прегрешилият, и прощаващият!

2017-09-08T10:08:19+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0