Някой ден ще хвана асансьора
за към най-последния етаж.
Дверите сами ще се отворят,
ще ме призове красив мираж,
в който всички хора са щастливи,
с весели, усмихнати лица,
а в гърдите, вместо рани живи -
светли кехлибарени слънца.
Всеки дом ще бъде храм от обич
и за говор - песен ще звучи.
Времето ще дреме в стар часовник,
птичката изпратил да лети... ...