23 мар. 2011 г., 21:01

Някой ден ще хвана асансьора

1.6K 0 22

Някой ден ще хвана асансьора

за към най-последния етаж.

Дверите сами ще се отворят,

ще ме призове красив мираж,

 

в който всички хора са щастливи,

с весели, усмихнати лица,

а в гърдите, вместо рани живи -

светли кехлибарени слънца.

 

Всеки дом ще бъде храм от обич

и за говор - песен ще звучи.

Времето ще дреме в стар часовник,

птичката изпратил да лети...

 

Без автомобили, без бутици,

без боклуци, псета и воня

от цинични сплути политици,

тъпи сериали и гласа

 

на сто тунинговани кокошки,

пъстри като коледни елхи,

вкопчени на Моисей за топките

тъй, че нежно да го заболи...

 

Казвам ви, ще хвана асансьора

към един красив, по-хубав свят.

Само че в опашката е зорът -

гледам доста хора се редят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно.
  • В закачливия ти тон има много горчива истина!


  • Много, много красиво стихотворение! Само "топките на Моисей" го загрозяват, според мене би могло да се мине и без тях.Може би и думичката "зорът" не е подходяща - не толкова защото е турцизъм, а защото не е вярна - може много хора да се тълпят, но няма блъсканица, асансьорът "за горе" е широк и просторен. Може би да се промени някак в този дух:
    "Там ще бъда сред прекрасни хора -
    гледам, че и други се тълпят!"
    Не се сърди за коментара ми, Рия - това си е моят стил на коментиране.
    Стихотворението ти е много хубаво, и мисля че в него си истинската ти, истинската Рия!
  • Христос Воскресе!
    Риа мила, светли дни ти пожелавам..
    сърдечно те прегръщам, с много обич.
  • Чекай да се поизмете навалицата! Такава гледка ще ти се отвори, че ще полетиш и сама!... Разсмя ме много, благодаря ти!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...