23.03.2011 г., 21:01

Някой ден ще хвана асансьора

1.6K 0 22

Някой ден ще хвана асансьора

за към най-последния етаж.

Дверите сами ще се отворят,

ще ме призове красив мираж,

 

в който всички хора са щастливи,

с весели, усмихнати лица,

а в гърдите, вместо рани живи -

светли кехлибарени слънца.

 

Всеки дом ще бъде храм от обич

и за говор - песен ще звучи.

Времето ще дреме в стар часовник,

птичката изпратил да лети...

 

Без автомобили, без бутици,

без боклуци, псета и воня

от цинични сплути политици,

тъпи сериали и гласа

 

на сто тунинговани кокошки,

пъстри като коледни елхи,

вкопчени на Моисей за топките

тъй, че нежно да го заболи...

 

Казвам ви, ще хвана асансьора

към един красив, по-хубав свят.

Само че в опашката е зорът -

гледам доста хора се редят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно.
  • В закачливия ти тон има много горчива истина!


  • Много, много красиво стихотворение! Само "топките на Моисей" го загрозяват, според мене би могло да се мине и без тях.Може би и думичката "зорът" не е подходяща - не толкова защото е турцизъм, а защото не е вярна - може много хора да се тълпят, но няма блъсканица, асансьорът "за горе" е широк и просторен. Може би да се промени някак в този дух:
    "Там ще бъда сред прекрасни хора -
    гледам, че и други се тълпят!"
    Не се сърди за коментара ми, Рия - това си е моят стил на коментиране.
    Стихотворението ти е много хубаво, и мисля че в него си истинската ти, истинската Рия!
  • Христос Воскресе!
    Риа мила, светли дни ти пожелавам..
    сърдечно те прегръщам, с много обич.
  • Чекай да се поизмете навалицата! Такава гледка ще ти се отвори, че ще полетиш и сама!... Разсмя ме много, благодаря ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...