Mar 23, 2011, 9:01 PM

Някой ден ще хвана асансьора

  Poetry » Civic
1.6K 0 22

Някой ден ще хвана асансьора

за към най-последния етаж.

Дверите сами ще се отворят,

ще ме призове красив мираж,

 

в който всички хора са щастливи,

с весели, усмихнати лица,

а в гърдите, вместо рани живи -

светли кехлибарени слънца.

 

Всеки дом ще бъде храм от обич

и за говор - песен ще звучи.

Времето ще дреме в стар часовник,

птичката изпратил да лети...

 

Без автомобили, без бутици,

без боклуци, псета и воня

от цинични сплути политици,

тъпи сериали и гласа

 

на сто тунинговани кокошки,

пъстри като коледни елхи,

вкопчени на Моисей за топките

тъй, че нежно да го заболи...

 

Казвам ви, ще хвана асансьора

към един красив, по-хубав свят.

Само че в опашката е зорът -

гледам доста хора се редят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно.
  • В закачливия ти тон има много горчива истина!


  • Много, много красиво стихотворение! Само "топките на Моисей" го загрозяват, според мене би могло да се мине и без тях.Може би и думичката "зорът" не е подходяща - не толкова защото е турцизъм, а защото не е вярна - може много хора да се тълпят, но няма блъсканица, асансьорът "за горе" е широк и просторен. Може би да се промени някак в този дух:
    "Там ще бъда сред прекрасни хора -
    гледам, че и други се тълпят!"
    Не се сърди за коментара ми, Рия - това си е моят стил на коментиране.
    Стихотворението ти е много хубаво, и мисля че в него си истинската ти, истинската Рия!
  • Христос Воскресе!
    Риа мила, светли дни ти пожелавам..
    сърдечно те прегръщам, с много обич.
  • Чекай да се поизмете навалицата! Такава гледка ще ти се отвори, че ще полетиш и сама!... Разсмя ме много, благодаря ти!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...