mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
28 mar 2008, 21:13

Някой ме обича...

1.8K 0 58

 

 

                  Докосна ме... 
                  пламъче 
                  от топлите мисли 
                  на тихия залез... 
                  кротък 
                  и светъл 
                  в слънчева риза 
                  щедро 
                  облечен... 
                  с пръсти от облак, 
                  в стих 
                  нарисуван 
                  от влюбен поет, 
                  изписва 
                  със нежност 
                  на платно от небе 
                  колко много 
                  е влюбен... 
                  целува с лъчи 
                  в очите ми 
                  люляка, 
                  по длан от мечти 
                  в съня ми 
                  влиза 
                  залезно тихо 
                  да прошепне...
                  че мен обича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0