28.03.2008 г., 21:13

Някой ме обича...

1.8K 0 58

 

 

                  Докосна ме... 
                 
пламъче 
                  от топлите мисли 
                  на тихия залез... 
                  кротък 
                  и светъл 
                  в слънчева риза 
                  щедро 
                  облечен... 
                  с пръсти от облак, 
                  в стих 
                  нарисуван 
                  от влюбен поет, 
                  изписва 
                  със нежност 
                  на платно от небе 
                  колко много 
                  е влюбен... 
                  целува с лъчи 
                  в очите ми 
                  люляка, 
                  по длан от мечти 
                  в съня ми 
                  влиза 
                  залезно тихо 
                  да прошепне...
                  че мен обича...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...