28 мар. 2008 г., 21:13

Някой ме обича...

1.8K 0 58

 

 

                  Докосна ме... 
                 
пламъче 
                  от топлите мисли 
                  на тихия залез... 
                  кротък 
                  и светъл 
                  в слънчева риза 
                  щедро 
                  облечен... 
                  с пръсти от облак, 
                  в стих 
                  нарисуван 
                  от влюбен поет, 
                  изписва 
                  със нежност 
                  на платно от небе 
                  колко много 
                  е влюбен... 
                  целува с лъчи 
                  в очите ми 
                  люляка, 
                  по длан от мечти 
                  в съня ми 
                  влиза 
                  залезно тихо 
                  да прошепне...
                  че мен обича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...