28 мар. 2008 г., 21:13

Някой ме обича...

1.8K 0 58

 

 

                  Докосна ме... 
                 
пламъче 
                  от топлите мисли 
                  на тихия залез... 
                  кротък 
                  и светъл 
                  в слънчева риза 
                  щедро 
                  облечен... 
                  с пръсти от облак, 
                  в стих 
                  нарисуван 
                  от влюбен поет, 
                  изписва 
                  със нежност 
                  на платно от небе 
                  колко много 
                  е влюбен... 
                  целува с лъчи 
                  в очите ми 
                  люляка, 
                  по длан от мечти 
                  в съня ми 
                  влиза 
                  залезно тихо 
                  да прошепне...
                  че мен обича...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...