mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
1 abr 2008, 17:26

Някой ме погали...

  Poesía » Otra
1.4K 0 65

 

 

                               

                                              Някой ме погали...

                   Слънчево утро 
                   притичва
                   по двора,
                   вишните пак
                   във бяло са цъфнали
                   и ухае ми 
                   люлякът...
                   там, по калдъръма на 
                   времето
                   моето детство търчи
                   без умора...
                   Горещото пладне
                   заспива
                   под стряхата
                   до зрялата круша
                   и още сънува
                   в шепите бръмбари,
                   как рисуват
                   по лицето ми 
                   точици
                   и отново очите 
                   заплакаха…
                   Тихите нощи
                   надничат 
                   в прозореца
                   и светулки лепят
                   по челото ми,
                   а някой 
                   в съня ме погали 
                   с ръката
                   на мама
                   и дочувам пак песента
                   на щуреца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0