mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
1 abr 2008, 17:26

Някой ме погали...

  Poesía » Otra
1.4K 0 65

 

 

                               

                                              Някой ме погали...

                   Слънчево утро 
                   притичва
                   по двора,
                   вишните пак
                   във бяло са цъфнали
                   и ухае ми 
                   люлякът...
                   там, по калдъръма на 
                   времето
                   моето детство търчи
                   без умора...
                   Горещото пладне
                   заспива
                   под стряхата
                   до зрялата круша
                   и още сънува
                   в шепите бръмбари,
                   как рисуват
                   по лицето ми 
                   точици
                   и отново очите 
                   заплакаха…
                   Тихите нощи
                   надничат 
                   в прозореца
                   и светулки лепят
                   по челото ми,
                   а някой 
                   в съня ме погали 
                   с ръката
                   на мама
                   и дочувам пак песента
                   на щуреца...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9