Apr 1, 2008, 5:26 PM

Някой ме погали...

  Poetry » Other
1.4K 0 65

 

 

                               

                                              Някой ме погали...

                   
Слънчево утро 
                   притичва
                   по двора,
                   вишните пак
                   във бяло са цъфнали
                   и ухае ми 
                   люлякът...
                   там, по калдъръма на 
                   времето
                   моето детство търчи
                   без умора...
                   Горещото пладне
                   заспива
                   под стряхата
                   до зрялата круша
                   и още сънува
                   в шепите бръмбари,
                   как рисуват
                   по лицето ми 
                   точици
                   и отново очите 
                   заплакаха…
                   Тихите нощи
                   надничат 
                   в прозореца
                   и светулки лепят
                   по челото ми,
                   а някой 
                   в съня ме погали 
                   с ръката
                   на мама
                   и дочувам пак песента
                   на щуреца...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...