1 апр. 2008 г., 17:26

Някой ме погали... 

  Поэзия » Другая
1160 0 65

 

 

                               

                                              Някой ме погали...

                   
Слънчево утро 
                   притичва
                   по двора,
                   вишните пак
                   във бяло са цъфнали
                   и ухае ми 
                   люлякът...
                   там, по калдъръма на 
                   времето
                   моето детство търчи
                   без умора...
                   Горещото пладне
                   заспива
                   под стряхата
                   до зрялата круша
                   и още сънува
                   в шепите бръмбари,
                   как рисуват
                   по лицето ми 
                   точици
                   и отново очите 
                   заплакаха…
                   Тихите нощи
                   надничат 
                   в прозореца
                   и светулки лепят
                   по челото ми,
                   а някой 
                   в съня ме погали 
                   с ръката
                   на мама
                   и дочувам пак песента
                   на щуреца...

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??