1 апр. 2008 г., 17:26

Някой ме погали...

Поэзия » Другая

1.4K 0 65

                                              Някой ме погали...

                   Слънчево утро
                   притичва
                   по двора,
                   вишните пак
                   във бяло са цъфнали
                   и ухае ми
                   люлякът...
                   там, по калдъръма на
                   времето
                   моето детство търчи
                   без умора...
                   Горещото пладне
                   заспива
                   под стряхата
                   до зрялата круша
                   и още сънува
                   в шепите бръмбари,
                   как рисуват
                   по лицето ми
                   точици
                   и отново очите
                   заплакаха…
                   Тихите нощи
                   надничат
                   в прозореца
                   и светулки лепят
                   по челото ми,
                   а някой
                   в съня ме погали
                   с ръката
                   на мама
                   и дочувам пак песента
                   на щуреца...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

с обич, с вас.

2008-04-17T09:30:56+03:00
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)

много рядко настръхвам, когато чета нещо, благодаря ти за усещането. обичам ги люляците, нагиздени в лилаво, оборили глави под старопрестолния Царевец. благодаря ти за спомена, един от най-щастлиите и спокойни мигове в живота ми

2008-04-15T19:09:20+03:00
kopele (Ирен Попова)

много чувствени стихове

2008-04-13T23:35:59+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Обичам да те чета!Стиховете ти ме изпълват с хармония.
Благодаря Маги!

2008-04-12T14:04:25+03:00
despod (Гергана)

Нежен и прекрасен стих!
Поздрави Маги!

2008-04-12T14:02:00+03:00