Някъде из душата...

12 oct 2018, 14:10

Poesía » De amor, Filosófica

916 1 3

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.

Във съзнанието ми -
ровиш надълбоко.
Отключваш там дори

залостените врати, скрили

(най-грозната ми) същност.

Разпиляваш ме...
А после нежно ме събираш...
Опияняваш ме...
Не искам и да спираш!

Усещам те във
цялото си тяло...
Непокорна съм!!!
Изпълнена с очакване -
как пръстите ти
ще ме ваят…

Вятърът донесе

аромата ти...
Дали това е сън

или някаква ("извратена")

моя мисъл!?

На Ръба

katenstain

Книги

7,00 BGN

2019-07-05T00:39:02+03:00 1590

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.