12 oct 2018, 14:10

Някъде из душата... 

  Poesía » De amor, Filosófica
1036 1 3
Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми -
ровиш надълбоко.
Отключваш там дори
залостените врати, скрили
(най-грозната ми) същност.
Разпиляваш ме...
А после нежно ме събираш...
Опияняваш ме... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1765 
Propuestas
: ??:??