katenstain (Екатерина Глухова)
157 188
12.10.2018 г., 14:10 ч.

Някъде из душата... 

  Поезия » Любовна, Философска
790 1 4

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
 

Във съзнанието ми -
ровиш надълбоко.
Отключваш там дори

залостените врати, скрили

(най-грозната ми) същност.
 

Разпиляваш ме...
А после нежно ме събираш...
Опияняваш ме...
Не искам и да спираш!
 

Усещам те във
цялото си тяло...
Непокорна съм!!!
Изпълнена с очакване -
как  пръстите ти
ще ме ваят…
 

Вятърът донесе

аромата ти...
Дали това е сън

или някаква ("извратена")

моя мисъл!?

 

 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Произведението е включено в:
На Ръба
katenstain (Екатерина Глухова) katenstain
Книги
На Ръба
7,00 лв.
  1411 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??