Някъде из душата...

12.10.2018 г., 14:10 ч.

Поезия » Любовна, Философска

1035 1 3

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми -
ровиш надълбоко.
Отключваш там дори
залостените врати, скрили
(най-грозната ми) същност.
Разпиляваш ме...
А после нежно ме събираш...
Опияняваш ме... ...