katenstain (Екатерина Глухова) katenstain (Екатерина Глухова)
9 156
Oct 12, 2018, 2:10 PM

Някъде из душата...

1.3K 1 3

Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
 

Във съзнанието ми -
ровиш надълбоко.
Отключваш там дори

залостените врати, скрили

(най-грозната ми) същност.
 

Разпиляваш ме...
А после нежно ме събираш...
Опияняваш ме...
Не искам и да спираш!
 

Усещам те във
цялото си тяло...
Непокорна съм!!!
Изпълнена с очакване -
как  пръстите ти
ще ме ваят…
 

Вятърът донесе

аромата ти...
Дали това е сън

или някаква ("извратена")

моя мисъл!?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Произведението е включено в:
Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9