Някъде из душата...
Погледът ти гали
меката ми кожа.
Сякаш наблюдаваш ме,
а всъщност си далече.
Във съзнанието ми -
ровиш надълбоко.
Отключваш там дори
залостените врати, скрили
(най-грозната ми) същност.
Разпиляваш ме...
А после нежно ме събираш...
Опияняваш ме...
Не искам и да спираш!
Усещам те във
цялото си тяло...
Непокорна съм!!!
Изпълнена с очакване -
как пръстите ти
ще ме ваят…
Вятърът донесе
аромата ти...
Дали това е сън
или някаква ("извратена")
моя мисъл!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Глухова Все права защищены
