7 nov 2006, 15:56

Някъде малко преди полунощ

  Poesía
736 0 3
Някъде малко преди полунощ
Скитам отхапвайки от голяма ябълка
Минутите минават бавно
Недоспал съм
Чувствам се пиян
А не съм пил от месец
Чувствам се отнесен
В приповдигнато настроение
Издигнат
Весел

Вървя
Някъде малко преди полунощ
В центъра на лабиринт
От небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
Подлези
И всикчо в своето движение
Се носи
Към несигурното си развитие
Всикчо в своята посока

Аз си имам моята
Два свободни часа
Между смяната на влаковете

Някъде малко преди полунощ
Се качвам на ескалатор
И се издигам над една Нова Америка
Над сградите
И съм светлина
И съм желание

Друг ескалатор след това
Ме сваля в подземие
Дълбоко в мен

Имам достатъчно време
Да опозная тоалетните на този лабиринт
На тази Нова Америка
На всеки ъгъл огледала
Където се оглеждам
И губя себе си
Сред много други като мен

Откривам изхода
И безброй табели
Знаци
Реклами
Билбордове
Показващи различните движения
На небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
И подлези
Безброй зелени хора
Погледнати през зеления прозорец
И зелено езеро
Със отражения на нещата наоколо

Това велико езеро
В което можеш да отплаваш спокойно
Назад към спомените си
Но между него и теб е зеленото стъкло
Бариерата
Границата на възможностите ти
И не можеш да го отвориш
Защото света в който си
Гарантира безопасност и спокойствие
Можеш да се зазидаш
И още повече
Да изолираш себе си от това което казват че е лошо

Някъде малко преди полунощ
Аз съм един самотник
Изгубил съм себе си в лабиринта от неограничени възможности
На Новата Америка в която се разхождам

05.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...