7.11.2006 г., 15:56 ч.

Някъде малко преди полунощ 

  Поезия
580 0 3
Някъде малко преди полунощ
Скитам отхапвайки от голяма ябълка
Минутите минават бавно
Недоспал съм
Чувствам се пиян
А не съм пил от месец
Чувствам се отнесен
В приповдигнато настроение
Издигнат
Весел

Вървя
Някъде малко преди полунощ
В центъра на лабиринт
От небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
Подлези
И всикчо в своето движение
Се носи
Към несигурното си развитие
Всикчо в своята посока

Аз си имам моята
Два свободни часа
Между смяната на влаковете

Някъде малко преди полунощ
Се качвам на ескалатор
И се издигам над една Нова Америка
Над сградите
И съм светлина
И съм желание

Друг ескалатор след това
Ме сваля в подземие
Дълбоко в мен

Имам достатъчно време
Да опозная тоалетните на този лабиринт
На тази Нова Америка
На всеки ъгъл огледала
Където се оглеждам
И губя себе си
Сред много други като мен

Откривам изхода
И безброй табели
Знаци
Реклами
Билбордове
Показващи различните движения
На небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
И подлези
Безброй зелени хора
Погледнати през зеления прозорец
И зелено езеро
Със отражения на нещата наоколо

Това велико езеро
В което можеш да отплаваш спокойно
Назад към спомените си
Но между него и теб е зеленото стъкло
Бариерата
Границата на възможностите ти
И не можеш да го отвориш
Защото света в който си
Гарантира безопасност и спокойствие
Можеш да се зазидаш
И още повече
Да изолираш себе си от това което казват че е лошо

Някъде малко преди полунощ
Аз съм един самотник
Изгубил съм себе си в лабиринта от неограничени възможности
На Новата Америка в която се разхождам

05.11.2006

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??