7.11.2006 г., 15:56

Някъде малко преди полунощ

733 0 3
Някъде малко преди полунощ
Скитам отхапвайки от голяма ябълка
Минутите минават бавно
Недоспал съм
Чувствам се пиян
А не съм пил от месец
Чувствам се отнесен
В приповдигнато настроение
Издигнат
Весел

Вървя
Някъде малко преди полунощ
В центъра на лабиринт
От небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
Подлези
И всикчо в своето движение
Се носи
Към несигурното си развитие
Всикчо в своята посока

Аз си имам моята
Два свободни часа
Между смяната на влаковете

Някъде малко преди полунощ
Се качвам на ескалатор
И се издигам над една Нова Америка
Над сградите
И съм светлина
И съм желание

Друг ескалатор след това
Ме сваля в подземие
Дълбоко в мен

Имам достатъчно време
Да опозная тоалетните на този лабиринт
На тази Нова Америка
На всеки ъгъл огледала
Където се оглеждам
И губя себе си
Сред много други като мен

Откривам изхода
И безброй табели
Знаци
Реклами
Билбордове
Показващи различните движения
На небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
И подлези
Безброй зелени хора
Погледнати през зеления прозорец
И зелено езеро
Със отражения на нещата наоколо

Това велико езеро
В което можеш да отплаваш спокойно
Назад към спомените си
Но между него и теб е зеленото стъкло
Бариерата
Границата на възможностите ти
И не можеш да го отвориш
Защото света в който си
Гарантира безопасност и спокойствие
Можеш да се зазидаш
И още повече
Да изолираш себе си от това което казват че е лошо

Някъде малко преди полунощ
Аз съм един самотник
Изгубил съм себе си в лабиринта от неограничени възможности
На Новата Америка в която се разхождам

05.11.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...