Nov 7, 2006, 3:56 PM

Някъде малко преди полунощ

  Poetry
739 0 3
Някъде малко преди полунощ
Скитам отхапвайки от голяма ябълка
Минутите минават бавно
Недоспал съм
Чувствам се пиян
А не съм пил от месец
Чувствам се отнесен
В приповдигнато настроение
Издигнат
Весел

Вървя
Някъде малко преди полунощ
В центъра на лабиринт
От небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
Подлези
И всикчо в своето движение
Се носи
Към несигурното си развитие
Всикчо в своята посока

Аз си имам моята
Два свободни часа
Между смяната на влаковете

Някъде малко преди полунощ
Се качвам на ескалатор
И се издигам над една Нова Америка
Над сградите
И съм светлина
И съм желание

Друг ескалатор след това
Ме сваля в подземие
Дълбоко в мен

Имам достатъчно време
Да опозная тоалетните на този лабиринт
На тази Нова Америка
На всеки ъгъл огледала
Където се оглеждам
И губя себе си
Сред много други като мен

Откривам изхода
И безброй табели
Знаци
Реклами
Билбордове
Показващи различните движения
На небостъргачи
Улици
Коли
Сирени
Просяци
И подлези
Безброй зелени хора
Погледнати през зеления прозорец
И зелено езеро
Със отражения на нещата наоколо

Това велико езеро
В което можеш да отплаваш спокойно
Назад към спомените си
Но между него и теб е зеленото стъкло
Бариерата
Границата на възможностите ти
И не можеш да го отвориш
Защото света в който си
Гарантира безопасност и спокойствие
Можеш да се зазидаш
И още повече
Да изолираш себе си от това което казват че е лошо

Някъде малко преди полунощ
Аз съм един самотник
Изгубил съм себе си в лабиринта от неограничени възможности
На Новата Америка в която се разхождам

05.11.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислав Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...