2 oct 2014, 20:39  

Някъде там

  Poesía
621 0 4


Някъде там


в междуличностните пространства

подсвирква нахално хлапашкото лято

под балкона на възрастната ни скука

има все още кой нещо от него да чака

 

младостта се завръща за да вземе набързо

нещо скъпо само за нея от нашата къща

няколко несъгласия някак нагло сълзят

в ехото от кавгите ни за да вдянат в иглата конец

 

с него закрепят как да е копчето на раздорите

срещу илика вече е сигурно здраво зашитото

и на всички е ясно кърпим търпеливо сюжета си

ала в палтото на нашата есен за обич е тясно

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....