2.10.2014 г., 20:39  

Някъде там

612 0 4


Някъде там


в междуличностните пространства

подсвирква нахално хлапашкото лято

под балкона на възрастната ни скука

има все още кой нещо от него да чака

 

младостта се завръща за да вземе набързо

нещо скъпо само за нея от нашата къща

няколко несъгласия някак нагло сълзят

в ехото от кавгите ни за да вдянат в иглата конец

 

с него закрепят как да е копчето на раздорите

срещу илика вече е сигурно здраво зашитото

и на всички е ясно кърпим търпеливо сюжета си

ала в палтото на нашата есен за обич е тясно

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...