линасветлана (Лина - Светлана Караколева) линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
67 837
Oct 2, 2014, 8:39 PM  

Някъде там

  Poetry
613 0 4


Някъде там


в междуличностните пространства

подсвирква нахално хлапашкото лято

под балкона на възрастната ни скука

има все още кой нещо от него да чака

 

младостта се завръща за да вземе набързо

нещо скъпо само за нея от нашата къща

няколко несъгласия някак нагло сълзят

в ехото от кавгите ни за да вдянат в иглата конец

 

с него закрепят как да е копчето на раздорите

срещу илика вече е сигурно здраво зашитото

и на всички е ясно кърпим търпеливо сюжета си

ала в палтото на нашата есен за обич е тясно

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0