2 окт. 2014 г., 20:39  

Някъде там

617 0 4


Някъде там


в междуличностните пространства

подсвирква нахално хлапашкото лято

под балкона на възрастната ни скука

има все още кой нещо от него да чака

 

младостта се завръща за да вземе набързо

нещо скъпо само за нея от нашата къща

няколко несъгласия някак нагло сълзят

в ехото от кавгите ни за да вдянат в иглата конец

 

с него закрепят как да е копчето на раздорите

срещу илика вече е сигурно здраво зашитото

и на всички е ясно кърпим търпеливо сюжета си

ала в палтото на нашата есен за обич е тясно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...