2 окт. 2014 г., 20:39  

Някъде там

623 0 4


Някъде там


в междуличностните пространства

подсвирква нахално хлапашкото лято

под балкона на възрастната ни скука

има все още кой нещо от него да чака

 

младостта се завръща за да вземе набързо

нещо скъпо само за нея от нашата къща

няколко несъгласия някак нагло сълзят

в ехото от кавгите ни за да вдянат в иглата конец

 

с него закрепят как да е копчето на раздорите

срещу илика вече е сигурно здраво зашитото

и на всички е ясно кърпим търпеливо сюжета си

ала в палтото на нашата есен за обич е тясно

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...