4 mar 2017, 0:00  

Някъде в мен

  Poesía
824 6 22

От бурите събирам ветрове,

затварям ги в прозрачни стъкленици,

по тях рисувам нежни цветове -

рисувам още, полетът на птица!

 

Във мислите си тайно изградих

едно прозорче с бляскави зеници,

така, от пролетта си съхраних

и с розови цветчета го обсипах!

 

На утрото все търся тишината,

примесвам я със вчерашни сълзи

а после, ги разпръсквам по земята -

поемам пак след своите мечти!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...