4.03.2017 г., 0:00  

Някъде в мен

818 6 22

От бурите събирам ветрове,

затварям ги в прозрачни стъкленици,

по тях рисувам нежни цветове -

рисувам още, полетът на птица!

 

Във мислите си тайно изградих

едно прозорче с бляскави зеници,

така, от пролетта си съхраних

и с розови цветчета го обсипах!

 

На утрото все търся тишината,

примесвам я със вчерашни сълзи

а после, ги разпръсквам по земята -

поемам пак след своите мечти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...