Някъде в началото
Някъде в началото
Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас.
Потърси ме
между дните,
седмиците,
месеците,
при своите идеи.
Направи ме приказка,
защото умирам
по-бавно дори от нощта.
Живея в началото,
а после е времето.
Прости, че не съм вечността
ти,
а само съдба.
Умората ни раздробява
на късчета течни.
Звездички.
Но ти си до мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоана Todos los derechos reservados
