limeruna (Йоана)
565 3355
22 июл. 2019 г., 00:51  

Някъде в началото 

  Поэзия » Другая
299 3 2

Някъде в началото

 

Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас.
Потърси ме
между дните,
седмиците,
месеците,
при своите идеи.
Направи ме приказка,
защото умирам
по-бавно дори от нощта. 
Живея в началото,

а после е времето. 

Прости, че не съм вечността

ти,

а само съдба.

Умората ни раздробява

на късчета течни.

Звездички.

Но ти си до мен.

 

© Йоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесват ми образите, които прекрояваш Йоана!
    И ги смесваш по свой си начин!
  • Много истинско и въздействащо. И слава богу - неримувано! Да се прави опит да се поднесе подобна красота в рими, значи тя да бъде похабена и унищожена. Защото римите имат свойството да превръщат и най-красивата поетична мелодия в звучене на латерна.

    "Умората ни подлудява,
    катери се по чудесата,
    събаря, руши и
    събира
    своя данък от нас.
    ...
    Направи ме приказка,
    защото умирам
    по-бавно дори от нощта.
    Живея в началото,
    а после е времето.
    Прости, че не съм вечността
    ти,
    а само съдба."

    Безпощаден финес, като в красив сън, от който не можеш да се субудиш.
    Поздравявам те за поезията, която твориш, Йоана - Магьоснице на стиха!
Предложения
: ??:??