Някъде в началото
Някъде в началото
Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас.
Потърси ме
между дните,
седмиците,
месеците,
при своите идеи.
Направи ме приказка,
защото умирам
по-бавно дори от нощта.
Живея в началото,
а после е времето.
Прости, че не съм вечността
ти,
а само съдба.
Умората ни раздробява
на късчета течни.
Звездички.
Но ти си до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
