Умората ни подлудява,
катери се по чудесата,
събаря, руши и
събира
своя данък от нас.
Потърси ме
между дните,
седмиците,
месеците,
при своите идеи.
Направи ме приказка,
защото умирам
по-бавно дори от нощта.
Живея в началото,
а после е времето.
Прости, че не съм вечността
ти,
а само съдба.
Умората ни раздробява
на късчета течни.
Звездички.
Но ти си до мен.
© Йоана All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
