17 abr 2009, 20:23

Няма

  Poesía » Otra
893 0 13

 

 

 

 

понякога за кратко

се изгражда

а друг път  се гради с години

любовта

из която се раждат

новолуния

пълни с ранимост

 

 

но е много кахърна нощта

тя извечно ще дешифрира

всяка болка

всеки истински зов

за да знае

дали е щастлива

 

 

не запомних

не си дадох урок

че мечтите за лято са зима

не запомних

но разбирам

постепенно и бавно

че всъщност

няма любов

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не бяха съвсем почивни,
    весели - още по-малко
    благодаря за пожеланията
    и на всички коментирали
  • Благодаря! Сега мисля, че съм по-спокойна Весели почивни дни ти желая!
  • laddydot (Мирелла ), добре разбирам бележката ти по отношение главни букви и пунктуация.
    Понякога същината на някои неща изисква да изглеждат по различен начин, който не се вписва в релсите, правилата и нормите.
    Липсата на пунктуация в някои от творбите ми е съзнателна, което би забелязала, ако си попадала и на такива с препинателни...
    За да напиша двойка на нечие произведение, трябва да съм много потресена от съдържанието му.
    Не оценявам от злоба; засега ми е чужда.
    Поздрави

    (радвам се, че обръщаш такова внимание на българския език; малко хора го правят, дори в сайта)
  • И аз до този извод стигам... за съжаление!
    Сила, макцо!
  • Няма нищо лошо в болката,ранимостта...но,когато почне(м) да се рови(м) в нея "кахърната ни нощ" за да разбира дали е щастлива,неминуемо ще открива разбира се,че не е... Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...