Apr 17, 2009, 8:23 PM

Няма

  Poetry » Other
892 0 13

 

 

 

 

понякога за кратко

се изгражда

а друг път  се гради с години

любовта

из която се раждат

новолуния

пълни с ранимост

 

 

но е много кахърна нощта

тя извечно ще дешифрира

всяка болка

всеки истински зов

за да знае

дали е щастлива

 

 

не запомних

не си дадох урок

че мечтите за лято са зима

не запомних

но разбирам

постепенно и бавно

че всъщност

няма любов

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • не бяха съвсем почивни,
    весели - още по-малко
    благодаря за пожеланията
    и на всички коментирали
  • Благодаря! Сега мисля, че съм по-спокойна Весели почивни дни ти желая!
  • laddydot (Мирелла ), добре разбирам бележката ти по отношение главни букви и пунктуация.
    Понякога същината на някои неща изисква да изглеждат по различен начин, който не се вписва в релсите, правилата и нормите.
    Липсата на пунктуация в някои от творбите ми е съзнателна, което би забелязала, ако си попадала и на такива с препинателни...
    За да напиша двойка на нечие произведение, трябва да съм много потресена от съдържанието му.
    Не оценявам от злоба; засега ми е чужда.
    Поздрави

    (радвам се, че обръщаш такова внимание на българския език; малко хора го правят, дори в сайта)
  • И аз до този извод стигам... за съжаление!
    Сила, макцо!
  • Няма нищо лошо в болката,ранимостта...но,когато почне(м) да се рови(м) в нея "кахърната ни нощ" за да разбира дали е щастлива,неминуемо ще открива разбира се,че не е... Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...