17.04.2009 г., 20:23

Няма

894 0 13

 

 

 

 

понякога за кратко

се изгражда

а друг път  се гради с години

любовта

из която се раждат

новолуния

пълни с ранимост

 

 

но е много кахърна нощта

тя извечно ще дешифрира

всяка болка

всеки истински зов

за да знае

дали е щастлива

 

 

не запомних

не си дадох урок

че мечтите за лято са зима

не запомних

но разбирам

постепенно и бавно

че всъщност

няма любов

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не бяха съвсем почивни,
    весели - още по-малко
    благодаря за пожеланията
    и на всички коментирали
  • Благодаря! Сега мисля, че съм по-спокойна Весели почивни дни ти желая!
  • laddydot (Мирелла ), добре разбирам бележката ти по отношение главни букви и пунктуация.
    Понякога същината на някои неща изисква да изглеждат по различен начин, който не се вписва в релсите, правилата и нормите.
    Липсата на пунктуация в някои от творбите ми е съзнателна, което би забелязала, ако си попадала и на такива с препинателни...
    За да напиша двойка на нечие произведение, трябва да съм много потресена от съдържанието му.
    Не оценявам от злоба; засега ми е чужда.
    Поздрави

    (радвам се, че обръщаш такова внимание на българския език; малко хора го правят, дори в сайта)
  • И аз до този извод стигам... за съжаление!
    Сила, макцо!
  • Няма нищо лошо в болката,ранимостта...но,когато почне(м) да се рови(м) в нея "кахърната ни нощ" за да разбира дали е щастлива,неминуемо ще открива разбира се,че не е... Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...