Бледо лице с черни сенки под очите,
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето.
Няма го споменът от нея дори...
Плува в мрак бездънен сърцето,
което не бие, но още кърви...
Раните бавно зарастват, дъхът е студен.
Няма го вече страхът от смъртта...
Устните не се сбогуват с последния ден,
пламъкът в очите гасне като звезда... ...