Няма болка, нито тъга...
Бледо лице с черни сенки под очите,
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето.
Няма го споменът от нея дори...
Плува в мрак бездънен сърцето,
което не бие, но още кърви...
Раните бавно зарастват, дъхът е студен.
Няма го вече страхът от смъртта...
Устните не се сбогуват с последния ден,
пламъкът в очите гасне като звезда...
Идва тя, докосва те и всичко се преобръща.
Остава само споменът за вечността...
Тялото бавно в пепел се превръща,
но в душата жива е любовта...
В окови тежки те притискат везните.
Ти крещиш без глас, без слова...
за първи път нищо не изпитваш,
няма болка, нито тъга...
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето.
Няма го споменът от нея дори...
Плува в мрак бездънен сърцето,
което не бие, но още кърви...
Раните бавно зарастват, дъхът е студен.
Няма го вече страхът от смъртта...
Устните не се сбогуват с последния ден,
пламъкът в очите гасне като звезда...
Идва тя, докосва те и всичко се преобръща.
Остава само споменът за вечността...
Тялото бавно в пепел се превръща,
но в душата жива е любовта...
В окови тежки те притискат везните.
Ти крещиш без глас, без слова...
за първи път нищо не изпитваш,
няма болка, нито тъга...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тайнствената Все права защищены
