Няма болка, нито тъга...
Бледо лице с черни сенки под очите,
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето.
Няма го споменът от нея дори...
Плува в мрак бездънен сърцето,
което не бие, но още кърви...
Раните бавно зарастват, дъхът е студен.
Няма го вече страхът от смъртта...
Устните не се сбогуват с последния ден,
пламъкът в очите гасне като звезда...
Идва тя, докосва те и всичко се преобръща.
Остава само споменът за вечността...
Тялото бавно в пепел се превръща,
но в душата жива е любовта...
В окови тежки те притискат везните.
Ти крещиш без глас, без слова...
за първи път нищо не изпитваш,
няма болка, нито тъга...
изтръпнала, студена ръка...
Тялото е слабо, няма ги дори сълзите,
няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето.
Няма го споменът от нея дори...
Плува в мрак бездънен сърцето,
което не бие, но още кърви...
Раните бавно зарастват, дъхът е студен.
Няма го вече страхът от смъртта...
Устните не се сбогуват с последния ден,
пламъкът в очите гасне като звезда...
Идва тя, докосва те и всичко се преобръща.
Остава само споменът за вечността...
Тялото бавно в пепел се превръща,
но в душата жива е любовта...
В окови тежки те притискат везните.
Ти крещиш без глас, без слова...
за първи път нищо не изпитваш,
няма болка, нито тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тайнствената Всички права запазени
