Бледо лице с черни сенки под очите, изтръпнала, студена ръка... Тялото е слабо, няма ги дори сълзите, няма болка, нито тъга...
Няма я фалшивата усмивка на лицето. Няма го споменът от нея дори... Плува в мрак бездънен сърцето, което не бие, но още кърви...
Раните бавно зарастват, дъхът е студен. Няма го вече страхът от смъртта... Устните не се сбогуват с последния ден, пламъкът в очите гасне като звезда...
Идва тя, докосва те и всичко се преобръща. Остава само споменът за вечността... Тялото бавно в пепел се превръща, но в душата жива е любовта...
В окови тежки те притискат везните. Ти крещиш без глас, без слова... за първи път нищо не изпитваш, няма болка, нито тъга...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.