Няма да мога
Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността,
стаила невъздържаното в мене.
Отронена в въздишка любовта,
по тънкото на устните ми стене.
Нестоплените мигове тревога
рисуват по дъха ми самота;
и малко се съмнявам, че ще мога
отново да повярвам във дъжда.
музика
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
