Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността,
стаила невъздържаното в мене.
Отронена в въздишка любовта,
по тънкото на устните ми стене.
Нестоплените мигове тревога
рисуват по дъха ми самота;
и малко се съмнявам, че ще мога
отново да повярвам във дъжда.
музика
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
