25 июл. 2008 г., 21:45
Няма да мога
Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността,
стаила невъздържаното в мене.
Отронена в въздишка любовта,
по тънкото на устните ми стене.
Нестоплените мигове тревога
рисуват по дъха ми самота;
и малко се съмнявам, че ще мога
отново да повярвам във дъжда.
© Геновева Христова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ама си... чувствена...
този дъжд с вкус на сълзи...
прекрасен стих, мила Герда! -
Пленителна образност и емоция!Аплодисменти!
-
запленяващо
-
вярваш или не
той си вали мамка му
един чадър ако имаш...
лов -
Нестоплените мигове тревога..............
........
Единствено -да помълча - аз тука
мога..... -
Оооо, можеш и още как!!! Поздрави!
-
много интересно описваш
-
Разбира се ,че ще можеш...тъгата е лекарство за душата,трябва да я приемаме временно в малки дози,докато си стъпим на крака..и повярваме в дъжда.Много хубав стих.Желая ти усмивки
-
О,повярвай Герда,забрави ли че ти си дъжда!!!
Прегръдка! -
!!!
Браво, Герда! -
"Безполюсно немее нежността,
стаила невъздържаното в мене.
Отронена в въздишка любовта,
по тънкото на устните ми стене."
Крехко-като надежда и красиво като мираж!Аплодисменти!
-
очарование...другото ти име...е очарование...
с тиха нежност...крепости превземаш...с обич, мила Герда. -
Невероятно звучене има в този стих!
Поздрави, хареса ми!!! -
послушай само тишината,
от светла влага натежала
в капчиците си смълчани
които утоляват всяка жажда
и връщат вярата в дъжда...
Гев*
-
Ще можеш...аз вярвам!
-
Красиво!
-
"Нестоплените мигове тревога
рисуват по дъха ми самота;"
Пленителна поетичност и зашеметяваща образност! Браво, Герда!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А дъждът..той винаги ще си бъде там - рано или късно пак ще повярваш в него...