17 nov 2010, 0:48

Няма как във небесата да се раздвоиш 

  Poesía
654 0 28

На гроба й приседнал със въздишка,

не се виниш за тръните в пръстта.

И аз съм тук, една прозрачна нишка

под булото на втората жена.

 

Не съм подарък, нито съм икона,

бездомница съм в твоите очи

отдавна не приличам на Мадона

и грешница съм, с пръст ме посочи.

 

На гроба й приседнал си умислен,

и мразя твойте счупени криле

от мъката, над плочата  да виждам-

сълзящи истини на колене.

 

А Моят Рай е тук, до твойта вяра

и зная в него ти ще ме твориш.

Остава след смъртта да скоча в Ада,

че в оня Рай не ще се раздвоиш.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??