На гроба й приседнал със въздишка,
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона,
бездомница съм в твоите очи
отдавна не приличам на Мадона
и грешница съм, с пръст ме посочи.
На гроба й приседнал си умислен,
и мразя твойте счупени криле
от мъката, над плочата да виждам-
сълзящи истини на колене. ...