Няма как във небесата да се раздвоиш
807
0
28
На гроба й приседнал със въздишка,
не се виниш за тръните в пръстта.
И аз съм тук, една прозрачна нишка
под булото на втората жена.
Не съм подарък, нито съм икона,
бездомница съм в твоите очи
отдавна не приличам на Мадона
и грешница съм, с пръст ме посочи.
На гроба й приседнал си умислен,
и мразя твойте счупени криле
от мъката, над плочата да виждам-
сълзящи истини на колене.
А Моят Рай е тук, до твойта вяра
и зная в него ти ще ме твориш.
Остава след смъртта да скоча в Ада,
че в оня Рай не ще се раздвоиш.
© Николина Милева All rights reserved.
а ще ми пораснат ушите...шегувам се...благодаря ти 
