Nov 17, 2010, 12:48 AM

Няма как във небесата да се раздвоиш 

  Poetry
649 0 28

На гроба й приседнал със въздишка,

не се виниш за тръните в пръстта.

И аз съм тук, една прозрачна нишка

под булото на втората жена.

 

Не съм подарък, нито съм икона,

бездомница съм в твоите очи

отдавна не приличам на Мадона

и грешница съм, с пръст ме посочи.

 

На гроба й приседнал си умислен,

и мразя твойте счупени криле

от мъката, над плочата  да виждам-

сълзящи истини на колене.

 

А Моят Рай е тук, до твойта вяра

и зная в него ти ще ме твориш.

Остава след смъртта да скоча в Ада,

че в оня Рай не ще се раздвоиш.

© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??