17.11.2010 г., 0:48

Няма как във небесата да се раздвоиш

809 0 28

На гроба й приседнал със въздишка,

не се виниш за тръните в пръстта.

И аз съм тук, една прозрачна нишка

под булото на втората жена.

 

Не съм подарък, нито съм икона,

бездомница съм в твоите очи

отдавна не приличам на Мадона

и грешница съм, с пръст ме посочи.

 

На гроба й приседнал си умислен,

и мразя твойте счупени криле

от мъката, над плочата  да виждам-

сълзящи истини на колене.

 

А Моят Рай е тук, до твойта вяра

и зная в него ти ще ме твориш.

Остава след смъртта да скоча в Ада,

че в оня Рай не ще се раздвоиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...