17.11.2010 г., 0:48

Няма как във небесата да се раздвоиш

808 0 28

На гроба й приседнал със въздишка,

не се виниш за тръните в пръстта.

И аз съм тук, една прозрачна нишка

под булото на втората жена.

 

Не съм подарък, нито съм икона,

бездомница съм в твоите очи

отдавна не приличам на Мадона

и грешница съм, с пръст ме посочи.

 

На гроба й приседнал си умислен,

и мразя твойте счупени криле

от мъката, над плочата  да виждам-

сълзящи истини на колене.

 

А Моят Рай е тук, до твойта вяра

и зная в него ти ще ме твориш.

Остава след смъртта да скоча в Ада,

че в оня Рай не ще се раздвоиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....