29 may 2018, 11:20

Няма ме 

  Poesía
660 2 1

Няма ме сред небосклона на звездите,

в писъка на вятъра ме няма,

подир играта на лъчите слънчеви

и в сенките притихнали ме няма.

 

Няма ме в палитрата на ароматите

в дъха на утрото ме няма,

насред екотът на стъпки боси,

в следите чужди пак ме няма.

 

Няма ме усмихната в огледалото,

в душата си надзъртам и ме няма,

да заживея някога отново

изглежда че надежда няма.

© Ивалина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Понякога изглежда, времето само решава накъде да извие стръковете ни, независимо в какво вярваме и колко надежда пазим или не пазим.
    Поздрави!
Propuestas
: ??:??