29.05.2018 г., 11:20 ч.

Няма ме 

  Поезия
661 2 1

Няма ме сред небосклона на звездите,

в писъка на вятъра ме няма,

подир играта на лъчите слънчеви

и в сенките притихнали ме няма.

 

Няма ме в палитрата на ароматите

в дъха на утрото ме няма,

насред екотът на стъпки боси,

в следите чужди пак ме няма.

 

Няма ме усмихната в огледалото,

в душата си надзъртам и ме няма,

да заживея някога отново

изглежда че надежда няма.

© Ивалина Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога изглежда, времето само решава накъде да извие стръковете ни, независимо в какво вярваме и колко надежда пазим или не пазим.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??