Няма ме
Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите
в дъха на утрото ме няма,
насред екотът на стъпки боси,
в следите чужди пак ме няма.
Няма ме усмихната в огледалото,
в душата си надзъртам и ме няма,
да заживея някога отново
изглежда че надежда няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивалина Петкова Всички права запазени
