Няма ме сред небосклона на звездите,
в писъка на вятъра ме няма,
подир играта на лъчите слънчеви
и в сенките притихнали ме няма.
Няма ме в палитрата на ароматите
в дъха на утрото ме няма,
насред екотът на стъпки боси,
в следите чужди пак ме няма.
Няма ме усмихната в огледалото,
в душата си надзъртам и ме няма,
да заживея някога отново
изглежда че надежда няма.
© Ивалина Петкова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
