29 мая 2018 г., 11:20

Няма ме 

  Поэзия
546 2 1

Няма ме сред небосклона на звездите,

в писъка на вятъра ме няма,

подир играта на лъчите слънчеви

и в сенките притихнали ме няма.

 

Няма ме в палитрата на ароматите

в дъха на утрото ме няма,

насред екотът на стъпки боси,

в следите чужди пак ме няма.

 

Няма ме усмихната в огледалото,

в душата си надзъртам и ме няма,

да заживея някога отново

изглежда че надежда няма.

© Ивалина Петкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Понякога изглежда, времето само решава накъде да извие стръковете ни, независимо в какво вярваме и колко надежда пазим или не пазим.
    Поздрави!
Предложения
: ??:??