Защо животът е жесток, защо го има този порок да отнема деца и невинни от близки, приятели и роднини? Ти беше слънцето в нашия живот, ти беше гордостта на нашия род, мъката ни е безкрайна и неутешима, тъгата ни е болезнена и непреодолима. Красив и хубав ще те помним, с мъката едва ли ще се преборим, името ти ще прославим никога, никога няма да те забравим! Скъпи наш Юли, много, много боли ни, че не си вече в клас, нито между нас. Защо съдбата е жестока така нелепа и несправедлива, защо не те почака да изпълниш своята мечта любима? Футбол да играеш в чужбина, но уви това ти се размина, твоята мечта голяма Юли, това не стана. Ти беше радост у дома, ти беше слънчицето в класа, ти беше и героят на града като спаси толкова деца! А теб сега те няма и скърбим, винаги за нас ще бъдеш незабравим! Няма те между нас вече защо така бе човече? Няма те,няма те, крещим и безкрайно скърбим. Мъката ни е голяма за нас утеха няма. Почивай в мир мило дете, дано Господ в Рая те отведе!
Аз също написах един стих в памет на загиналите дечица в р. Лим и ми се прииска да го публикувам, като продължение на темата:
ПОЧЕРНЕЛИТЕ МАЙКИ
Изгорелите майки,
почернелите майки,
майките с черни забрадки.
Как ли сърцето човешко,
толкова мъка и скръб
ще сбере, когато от света
си отиде невинно дете.
Ще избухне пожар,
ще изригне вулкан,
ще се срине скала
от майчина обич, жал и тъга.
Господи, защо ги отне,
защо тъй жестоко строши
тези крехки криле.
Колко черни и пусти гнезда,
а на майките в скута
сякаш ледени буци лежат
и къде са, къде...
обичните детски ръце...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.